Мобилизационни планове

Балканският съюз обявява мобилизация на войските си на 17 – 18 септември. Четирите държави вдигат на оръжие повече от 1,2 милиона души с над 2 000 оръдия.

Въпреки че военните конвенции на България със Сърбия и Гърция съдържат някои конкретни договорености за съгласуване на действията, съюзниците не разполагат с общ план за бойните операции, а всяка страна действа по собствена преценка. По тази причина разпределението на силите не е оптимално и основната тежест на войната срещу Турция се пада на българската армия в Източна Тракия. Сърби и гърци съсредоточават своите войски за действие в Западния оперативен театър, който има първостепенно политическо значение, защото от развоя на военните действия в него зависи кой ще владее Македония.


Българската армия, мобилизирана през втората половина на септември, наброява около 600 000 военнослужещи с 1 116 оръдия. В Действащата армия, която провежда бойните операции, служат 366 000 войници и офицери. Останалите са разпределени в доброволческите, опълченските, допълващите и граничните части.

Български бежанци от Османската империя, които не са приети в редовните войски, сформират Македоно-одринското опълчение с численост 14 670 души.

До 4 октомври главните сили на Действащата армия заемат позиции, както следва:
  • Първа армия – 67 000 войници под командването на генерала от пехотата Васил Кутинчев – е разположена по двата бряга на река Тунджа в района на Къзълагач, а щабът ѝ е в Ямбол.
  • Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов, в състав две пехотни дивизии (8-ма, начело с генерал-майор Димитър Кирков, и 9-та на генерал-майор Радой Сираков).
  • Трета армия – над 83 000 войници (към 8 октомври[33]) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев – е съсредоточена източно от Ямбол.

Сърбия мобилизира 366 000 души с 544 оръдия, от които около 190 000 души в действащи подразделения. Тези сили образуват три армии и два самостоятелни отряда:

  • Първа сръбска армия е концентрирана около Враня. Тя е най-силното сръбско съединение с приблизително 90 000 бойци.
  • Втора съюзна армия е съставена от една сръбска и една българска дивизия с обща приблизителна численост от 50 000 бойци под командването на сръбския генерал Степа Степанович.
  • Трета сръбска армия на генерал Божидар Янкович заема с три дивизии и една бригада.
  • Ибърски отряд се разполага около Кралево, срещу Нови пазар и Косовска Митровица.
  • Яворски отряд заема позиции още по на запад, край Пожега.
  • При разпределението на тези сили сръбското Върховно командване изхожда от предположението, че поне на първо време османците ще предпочетат пасивна отбрана на македонските и албанските си владения. Като най-удобно и стратегически важно за отбрана се оценява направлението от Враня през Куманово към Щип, отредено за 1-ва армия, 2-ра съюзна армия трябва да обходи от запад, а 3-та – от североизток.

    Сръбската авиация наброява четири аероплана, които влизат в действие в последните дни на войната, при обсадата на Шкодра.

В началото на войната Черна гора изкарва на бойното поле 30 000 войници и 140 оръдия. Малко по-късно към тях се присъединяват около 4 500 доброволци от Босна, Херцеговина и други славянски области на Австро-Унгария. Основната цел на черногорската армия е овладяването на Шкодра, което би осигурило господство на Черна гора в Северна Албания.

Гърция е смятана за ключов елемент от Балканския съюз, поради сравнително силния си военноморски флот. Българо-гръцката военна конвенция от 22 септември 1912 г. отрежда на гръцкия флот задачата да възпрепятства превоза на османски войски на Балканите през Егейско море.

Гръцките сухопътни сили образуват две армии: Тесалийската армия и Епирската армия. Двете съединения разполагат общо с около 250 оръдия. До края на войната числеността на гръцките войски достига 215 000 души.Четири самолета са придадени към Тесалийската армия, а в хода на бойните действия флотата се сдобива с разузнавателен хидроплан.

В момента, в който съюзниците свикват войските си, част от османските сили вече са мобилизирани за войната срещу Италия. На 10 и 12 септември е разпоредена частична мобилизация на запасняци от Тракия, Македония, Косово и Албания, а на 18 септември е обявена обща мобилизация. На 5 октомври, когато България и Гърция нападат, в Лозана е сключен мирен договор с Италия, което позволява на Османската империя да съсредоточи усилията си против балканските съюзници.

В плановете на османското командване се разчита на успех при обща численост на воюващата османска армия от 750 000 души. Поради лоша организация и проблеми в транспорта обаче мобилизацията и съсредоточаването на войските напредва значително по-бавно, отколкото в България, Сърбия и Гърция.

Срещу българите в Тракия е изправена Източната армия начело с Абдулах паша. Към 4 октомври тя наброява едва 128 000 вместо предвидените по план 342 000

Срещу сръбско-българското настъпление в Македония е съсредоточена Вардарската армия начело със Зеки паша. Предвиждайки основния удар на сърбите откъм Враня, той събира главните си сили за насрещен удар Струмският корпус трябва да нанесе спомагателен удар от Кресненския пролом по 2-ра съюзническа армия и така да подсигури десния фланг на османците в боевете около Куманово и Враня.

Всички османски сили западно от Места образуват Западната армия под общото командване на Али Риза паша

В началото на войната Османската империя разполага с десет самолета. Два от тях са базирани край Солун, а другите осем – в Йешилкьой

Пушки и карабини Манлихер, модел 1895 г. – основното оръжие на пехотата и конницата в българската армия по време на Балканската война.

Основното огнестрелно оръжие на пехотата в Първата балканска война са австрийската пушка „Манлихер“ в няколко разновидности и германската „Маузер“. Масово се използват също „Хенри-Мартини“, „Бердана“ и други модели с калибър между 6,5 и 7,62 мм. Балканските и османските армии са въоръжени и с тежки картечници „Максим“, „Хочкис“ (420 османски), „Норденфелд“ и други системи.

75-милиметрово оръдие „Шнайдер“ на въоръжение в българската артилерия.

Артилерията на воюващите страни е произведена от френската фирма „Шнайдер“ и германската „Круп“. В годините до войната „Шнайдер“ осигурява превъоръжаването на България, Сърбия и Гърция с модерни за времето си скорострелни полски и планински оръдия, основно в калибър 75-мм. Въпреки това голяма част от артилерията на балканските съюзници се състои от остарели, нескорострелни оръдия. Същото важи и за османската армия, но след 1908 г. тя успява да си набави над 800 модерни оръдия от „Круп“.

Висшият военен съвет на Българската армия през 1910 г.


Симеон Петров на борда на Блерио XI