Мирни договори

Заседанията на Лондонската конференция са възобновени на 18 април 1913 г. в условия на засилващи се разногласия между балканските съюзници за разпределянето на завзетите османски територии. През февруари и май се състоят спорадични сблъсъци между български и гръцки войски североизточно от Солун. Сърбия и Гърция се подготвят за общ отпор срещу България. При назряващата междусъюзническа война британският външен министър Едуард Грей поставя ултиматум за приключване на преговорите с Османската империя до края на месеца. Мирният договор е подписан на 17 май 1913 г. в двореца „Сейнт Джеймс“. Той слага край на войната между Османската империя и Балканския съюз. Други въпроси – подялбата на Македония, статутът на островите в Егейско море, военните репарации – са оставени неуредени.


След Втората балканска война Османската империя сключва отделни мирни споразумения с България, Гърция и Сърбия . Формален договор между Високата порта и Черна гора не е подписан до избухването на Първата световна война, в която двете страни са отново в противникови лагери. Статутът на егейските острови е решен през март 1914 г. Тогава Великите сили предават островите на Гърция срещу ангажимента ѝ да оттегли войските си от Южна Албания.