Бойни действия до първото примирие (октомври – ноември 1912)

Географските особености и военно-стратегическите решения на противниците водят до обособяване на няколко театъра на бойните действия в периметъра между Цариград, акваторията на Варна, Шкодра и Арта. Опитите на османското командване да спечели стратегическата инициатива в първите дни на войната не сполучват, поради което теренът и интензивността на сраженията се диктуват от съюзниците. Българската армия нанася главния удар в Източна Тракия. Основната част на сръбската армия нахлува във Вардарска Македония. Заедно с черногорците, сърбите овладяват Санджак и Косово и си проправят път през Северна Албания. Борбата между гърци и турци за крепостта Янина оформя допълнителен театър на бойните действия в Епир.


В Източна Тракия от началото на октомври до затишието в бойните действия през ноември се състоят три големи сражения между българските и турските войски. В хода на Лозенградската операция на 9 – 10 октомври турската Източна армия начело с Абдулах паша настъпва от Одрин и Лозенград на север, но преди да стигне границата се сблъсква с настъпващата насреща ѝ 1-ва българска армия, която отбива и опита за излаз на одринския гарнизон. Десният турски фланг попада под ударите на 3-та българска армия, извършила преход през Странджаиззад 1-ва армия. Основните боеве се водят край селата Муратчалъ и Кайпа, Гечкинли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер. Турските войски са обърнати в бягство и на 11 октомври българите завладяват без бой Лозенград и укрепленията му.

След победата при Лозенград българите не преследват отблизо разбития противник. Това дава възможност на турските войски да се реорганизират и да привлекат подкрепления на линията на река Караагач, която прегражда пътя към Цариград. Новосъздадената 1-ва Източна армия заема района около Люлебургас, а 2-ра Източна армия се разполага в околностите на Бунархисар. Противниците от двете страни на фронтовата линия дават общо над 40 000 убити и ранени. Опитът на турския командващ Махмуд Мухтар паша да пробие левия фланг на българите, за да си върне Лозенград, е пресечен.

След Люлебургаско-Бунархисарската операция българските войски отново не преследват противника. Причини за това са: умората на войниците; тежкото състояние на пътищата, разкаляни от дъждовете; нерешителността на Главното командване; слабото разузнаване; влошаването на снабдяването поради разтягането на комуникационните линии в хода на настъплението; разпространението на холерата, която отнася хиляди жертви. Настъплението на 1-ва и 3-та армия към Цариград е подновено на 24 октомври.. На 4 и 5 ноември българските войски атакуват Чаталджанската укрепена позиция, която се простира между Чернои Мраморно море на 40 км западно от Цариград. Въпреки отделни успехи, те не успяват да постигнат пробив и са отблъснати, губейки 12 000 души.

Междувременно, на 9 и 18 октомври, българските сили край Одрин отбиват два излаза на османския гарнизон. До средата на ноември 2-ра българска армия блокира напълно крепостта. Обсадата на Одрин трае още четири месеца. Успешното настъпление на българските войски в Тракия кара турското командване да задържи подкрепленията, които са предвидени първоначално за борба срещу Сърбия и Гърция, и да ги пренасочи за отбрана на Тракия и столицата на империята от българите.

Сръбската 1-ва армия преминава в настъпление на 7 октомври от района на Враня и навлиза в Македония. Ден по-късно Тимошката дивизия нахлува откъм Кюстендил, завзема Крива паланка, Страцин и Кратово, но на 10 октомври е спряна от османската 15-та дивизия на височините западно от този град. На следващия ден 1-ва армия разгръща основните си сили и пробива турския център. Заедно с Куманово в сръбски ръце попада най-прекият път за вътрешността на Македония и жп линията, свързваща Солун и Косово поле. На 13 октомври сърбите, начело с княз Александър Караджорджевич, влизат в Скопие. След 3-дневни боеве в планините северно от Прилеп те преодоляват съпротивата на заслоните, оставени от Зеки паша, и завземат града. В битката при село Екши Су, недалеч от Лерин, на 23 – 24 октомври гръцката 5-та дивизия е разгромена и отхвърлена към Кожани от турския VI корпус на Джавид паша. Но Битолското сражение със сърбите на 4 и 5 ноември завършва с поражение на Вардарската армия. Битоля пада в сръбски ръце на 7 ноември. След като губи по-голямата част от войските си, в началото на декември Зеки паша се добира през Корча и Берат до Южна Албания.

Операциите на сръбските и гръцките войски в Македония са улеснени от действията на ВМОРО в тила на турците. Заедно с милициите от местното население, които мобилизира, силите на Вътрешната революционна организация достигат около 15 000 души. Някои от отрядите, предвождани от Ефрем Чучков, Петър Чаулев, Методи Стойчев, Васил Чекаларов, Христо Силянов, Иван Попов и други войводи, наброяват до няколкостотин души, в прилепската чета на Милан Гюрлуков влизат около хиляда бойци. Те освобождават редица градове още преди идването на сърбите. Част от четите на ВМОРО вземат пряко участие в битката при Куманово, а отрядът на Гюрлуков спомага за овладяването на проходите за Прилеп. Костурската съединена чета, включваща чета № 4 на Васил Чекаларов, чета № 5 на Иван Попов и чета № 6 на Христо Силянов, които са част от Македоно-одринското опълчение, след началото на военните действия се насочва през Леринско за Костурско. В подкрепа на Сръбската армия действат и сръбските и сърбоманските чети в Македония, разделени на три отряда – Козячки, Поречки и Отвъдвардарски, в състав от около 400 души.

След разгрома на османската Вардарска армия и оттеглянето на остатъците ѝ в южна Албания сръбското командване отделя значителни сили в помощ на съюзниците в Тракия и Албания. Още през октомври 1912 г. – преди битката при Битоля – под стените на Одрин са прехвърлени Тимошката и Дунавската дивизия под командването на генерал Степа Степанович. Други три сръбски дивизии подсилват черногорската обсада на Шкодра в началото на 1913 г.

От октомври до средата на ноември гръцкият боен флот овладява редица беломорски острови, в т. ч. Тасос, Самотраки, Тенедос, Хиос, Лесбос. Установявайки базата си на остров Лемнос на 14 октомври, гръцкият адмирал Павлос Кунтуриотис блокира Дарданелите и прекъсва морските комуникации между османските владения в Мала Азия и Македония. По този начин Гърция още в първите дни на войната печели господство в Бяло море и не позволява прехвърляне на турски войски за Солун. Османската източна армия, която се сражава срещу българите при Люлебургас и Чаталджа, е отслабена, защото е принудена да отдели сили за защита на Галиполския полуостров, а подкрепленията от Сирия и Палестина трябва да се придвижват по по-бавния сухопътен маршрут. След завладяването на Солун в края на октомври съюзниците използват егейски маршрути за изпращане на свои войски в Източна Тракия и в Албания .

Гръцкият успех по море е улеснен от факта, че в първите седмици на войната османското командване отрежда главните сили на своя флот за охрана на войските и военните доставки през Черно море, а в началото на ноември и за отблъскване на пристъпа на българската армия срещу Чаталджа с помощта на тежката корабна артилерия. Запазвайки контрола си върху проливите, турският флот пренася безпрепятствено войски срещу българите от Мала Азия в Източна Тракия. Едва в началото на декември – след примирието на фронта пред Чаталджа – турският флот прави опит да пробие блокадата на Дарданелите, но е отблъснат в битката при Ели . Месец по-късно вторият опит също е отбит в резултат на битката при Лемнос . Единствено крайцерът Хамидие успява да пробие блокадата и до края на войната безпокои гръцкия търговски флот и военни транспортни кораби в Бяло, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море.

Гръцката армия започва настъпление от Тесалия към Солун на 5 октомври. В боя при Еласона на следващия ден гърците отблъскват прикриващия турски отряд и напредват до прохода Сарандапоро. В битката при Сарандапоро на 9 – 10 октомври малобройните турски войски са разбити и гръцката Тесалийска армия навлиза в долината на река Бистрица. На 19 и 20 октомври тя извоюва решителна победа край Енидже Вардар, която ѝ открива окончателно пътя към Солун. Седмица по-късно османският командир Тахсин паша предава града на принц Константинос.

Настъпващата от север българска Седма Рилска дивизия достига Солун няколко часа след гърците. Нейната офанзива започва на 5 октомври с овладяване на Царево село и Горна Джумая. Дясната ѝ колона завзема Кочани на 11 октомври, а централната и лявата – Кресненския пролом на 14 октомври, нанасяйки поражение на турския Струмски корпус. На следващия ден настъплението е спряно със заповед на командващия 2-ра съюзна армия генерал Степанович. Три дни по-късно заместник-главнокомандващият на българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския генерал и нарежда на дивизията да настъпи към Солун. На 22 – 23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27-ми, при капитулацията на Тахсин паша, се намират при Айватово, на 12 километра северно от Солун.

При тези операции източният фланг на Рилската дивизия е обезопасен от Родопския отряд, който завзема последователно прохода Предела , Неврокоп и Сяр . След падането на Солун Родопският отряд се съсредоточава за настъпление на изток, към Ксанти и Гюмюрджина.

В първите седмици на войната българските съединения, дислоцирани в Централните и Източните Родопи – Хасковският отряд и левият фланг на Родопския отряд – имат задачата да прикриват направленията през Чепеларе и Хасково за Пловдив срещу евентуална контраофанзива на османците, която би застрашила тила на настъпващите в Източна Тракия български армии. Затова до началото на ноември настъпателните действия на българите в Родопите са с ограничен обхват и целят завземане на по-добри позиции за отбрана.

На 8 октомври 1912 г. Хасковският отряд нанася поражение на турския Кърджалийски корпус и влиза в Кърджали. Турските войски под командването на Мехмед Явер паша се оттеглят в Мъстанли. Българите не го преследват, а след няколко дни по-голямата част от Хасковския отряд е прехвърлена към Одрин, за да вземе участие в обкръжаването на крепостта. За отбрана на средното течение на Арда са оставени малобройни прикриващи части, които възпират контраатаките на Явер паша до началото на ноември.

В началото на ноември – след овладяването на Солун от гърците и изтласкването на главните османски сили към Цариград – българското главно командване дава ход на операция за прочистване на Родопите от турски войски и завладяване на Беломорска Тракия. Кърджалийският отряд на генерал Никола Генев, подсилен с 3-та бригада от Македоно-одринското опълчение, предприема настъпление на 4 ноември и през следващите четири дни разбива турците при Мъстанли и на превала Балкан Тореси. На 8 ноември отрядът завзема Гюмюрджина и след кратка пауза продължава настъплението си към беломорското пристанище Дедеагач. Преследван от войските на генерал Генев, Явер паша се оттегля с главните си сили на югоизток с цел да достигне османската база на Галиполския полуостров. При Мерхамли, на десния бряг на Марица, на 14 ноември турският корпус е пресрещнат от отряда на полковник Александър Танев и след кратко сражение е принуден да капитулира.

В резултат на победите при Балкан Тореси и Мерхамли българските войски завладяват Родопите и Западна Тракия. Така е подсигурен тилът на армиите при Чаталджа и Одрин и са осигурени снабдителни линии през пристанището Дедеагач и железницата през Димотика и Чорлу.

На 26 септември 1912 г. черногорските войски начело с престолонаследника княз Данило и генерал Митар Мартинович настъпват от двете страни на Шкодренското езеро и в началото на октомври достигат подстъпите на Шкодра, отбранявана от 24-хилядна османска армия и 5 хиляди албански доброволци начело с Хасан Риза паша и Есад паша Топтани. Първите два щурма протичат некоординирано и са отбити с тежки загуби, тъй като черногорците не разполагат с достатъчно пехота и артилерия. Със сръбска помощ в началото на ноември те прекъсват връзките на Есад паша с Централна Албания, но не успяват да блокират напълно Шкодра и да спрат снабдяването на гарнизона.

Битката за Косово започва на 2 октомври с нападение на албански отряди срещу сръбски застави по границата. На 7 октомври 3-та сръбска армия на генерал Божидар Янкович си пробива път край Подуево през долината на река Лаб. На 9 октомври сърбите влизат в Прищина. Османският Прищински отряд дава последен отпор в прохода при Качаник, но отстъпва при вестта за падането на Скопие .

В това време черногорската Източна дивизия, командвана от генерал Янко Вукотич, в съдействие със сръбския Яворски отряд, завзема западната част на Новопазарския санджак с градовете Плевля и Бело поле. Сръбската Ибърска група завзема град Нови Пазар на 10 октомври. Малобройните османски войски се оттеглят към западно Косово, преследвани от черногорците. На 20 октомври преследвачите овладяват Печ, а два дни по-късно влизат в Дяково заедно с подразделения от 3-та сръбска армия.

Успехите в Македония и Косово и блокирането на шкодренския гарнизон позволяват на сръбските войски да нахлуят в северна и централна Албания. По пътя си те срещат съпротива само от албански партизани. На 4 ноември дясната колона на 3-та армия достига град Лежа и се съединява с черногорските сили в района. Лявата колона прониква до Тирана, а на 15 ноември овладява пристанището Драч. На същия ден албанско национално събрание във Вльора провъзгласява независимостта на Албания и призовава Великите сили на помощ срещу чуждестранните войски, навлезли в страната.

Въпреки че българският флот представлява по-малко от половин процент от българската армия през 1912, военните моряци участват активно в сраженията по море и суша. Изградена е първата в историята на България минно-артилерийска позиция във Варненския залив. Във Варненския залив е поставено минно заграждение от около 240 френски ударни мини „Сотер и Харле“. В Бургаския залив не са поставени мини, но и двата залива са обявени за минирани, което кара турските кораби да бъдат предпазливи в действията си и пред двата града.

Турска ескадра налага блокада на Варна на 4 октомври 1912 г., задържайки товарни кораби на път за пристанището. На 6 – 8 октомври градът и военните съоръжения край него са подложени на артилерийски обстрел откъм морето. За да отвърне на бомбардировките, българското командване премества на крайбрежието тежка артилерия от Шумен. На 8 октомври е обстреляна Каварна, а на 18 октомври – и Бургас. Едновременно с тези действия турският флот прикрива доставките на оръжие от Германия през румънското пристанище Кюстенджа.

Българските торпедоносци водят непрекъсната дозорна служба с цел прехващане на доставките от Кюстенджа, които се подпомагат и с разузнавателни данни. Такива данни подсказват за нов превоз на въоръжение на 7 ноември с египетските кораби „Акдениз“ и „Къзълирмак“, прикривани от турска военна ескадра. Отряд от четири български торпедоносци „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ под командата на кап. II ранг Димитър Добрев излиза през нощта на 7 срещу 8 ноември за да прехване конвоя от Кюстенджа. Но те само намират охраняващата турска ескадра и атакуват флагмана ѝ крайцера Хамидие. Всички торпедоносци стрелят в Хамидие, но успешен е само изстрелът от торпедото на торпедоносеца Дръзки. Хамидие е тежко повреден и е спасен само благодарение на намесата на съпровождащите турски кораби. След тази битка блокадата на българското Черноморие е вдигната. Към 18 ноември турският флот се насочва към Дарданелите. и след безуспешните усилия да пробие гръцките заграждения западно от пролива се съсредоточава за поддръжка на сухопътните операции на турската армия в Източна Тракия.

В Първата балканска война бойната авиация е все още в зародишно състояние. Самолетите се използват предимно за разузнаване на неголямо разстояние. Бомбардирането на вражеските позиции става с единични самоделни бомби и ръчни гранати и има по-скоро морално, отколкото физическо отражение върху противника. Въздушни боеве няма, тъй като самолетите не са оборудвани с бордово въоръжение.

Първи в действие влизат гръцките летци в Тесалия. На 6 октомври 1912 г. гръцки самолет бомбардира турските позиции. След завземането на Солун авиационните части са пренесени в Превеза, в помощ на войските, които действат срещу крепостта Янина.

Българското аеропланно отделение се базира на километър югоизточно от Свиленград. В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи, които включват предимно разузнаване в района на Одринската позиция, както и в района на Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа. Първата въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин е извършена на 17 ноември.

Флагманът на гръцкия боен флот през Балканската война


Посещение на цар Фердинанд в Солун през декември 1912 г.