Причини за войната


Предпоставките за Първата балканска война, формулирани в Карнегиевата анкета, са:

  • военно-политическото отслабване на Османската империя;
  • потискането на християните в нейните европейски провинции;
  • неуспехът на борбата на населението на Македония и Одринско за автономия;
  • противоречията между големите европейски държави , които не успяват да наложат реформи на режима в двете области;
  • съюзът между балканските християнски държави в стремежа им за национално обединение и териториално уголемяване за сметка на Османската империя.

Берлинският договор от 1 юли 1878 г., с който е утвърдено възстановяването на българската държава и се дава независимост на Сърбия и Черна гора, оставя в османските предели значителна част от Балканския полуостров. Изработеният през 1880 г. от европейска комисия проект за реформи в Македония и другите балкански владения на Османската империя остава неосъществен. Със суспендиране на конституцията от 1876 г. в империята се установява авторитарен режим на султан Абдул Хамид II, който допуска само ограничени отстъпки за нетурските народности в църковната организация и училищното дело.

След първите безуспешни опити през 1899 г. в Македония и Одринско започва въоръжена борба за автономия, ръководена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Тази борба ескалира през 1902 – 1903 г. с Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание. Програмата се проваля поради несъгласието на Австро-Унгария с идеята за автономия на Македония, издигната от Великобритания и Русия през юни 1908 г. Към това време съгласието между Великите сили, чийто продукт е Берлинският договор, е вече минало. До 1907 г. в Европа се образуват два враждуващи военно-политически блока: Тройният съюз и Антантата . В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз.

През юли 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. От втората половина на 1909 г. обаче новото правителство повежда политика на „отоманизация“ – заличаване на институциите и самосъзнанието на националните малцинства посредством административен, полицейски и икономически натиск и превръщане на всички жители на империята в османци. Кланетата в Щип и в Кочани са сочени като повод за Балканската война.