До румънската намеса


Начало на бойните действия

При настъплението си в Македония на 17 юни българските войски постигат частични успехи. Втора армия очиства от гръцки войски левия бряг на Струма при устието ѝ, а със завладяването на Гевгели прекъсва пряката връзка между гръцките и сръбските армии. Българският гарнизон в Солун обаче остава изолиран от своите главни сили и е пленен от 2-ра гръцка дивизия . Това, както и заповедта за спиране на българското настъпление, дават възможност на сърбите да съсредоточат силите си срещу Четвърта армия

Офанзива на сърби и гърци

На 18 юни сърбите минават в контранастъпление и нанасят тежък удар по десния фланг на Четвърта армия, който отстъпва обратно през Злетовска река към Кочани..[73] На 23 юни дясното ѝ крило търпи поражение при Дойран. Българите отстъпват през Беласица и Струма. Преследващите ги гърци пресичат линията Струмица—Петрич, по която преминават основните комуникации на българските войски, сражаващи се срещу сърбите. Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към Калиманското плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, Щип, Радовиш и ред други градове.

Операции между Дунав и Осогово

Първа и Трета българска армия влизат в бой на 22 юни. Правителството дава съгласието си за това след като сръбски войски нарушават старата българска граница при Кюстендил. В операция за овладяване на Пиротския укрепен лагер 5-та и 9-та пехотна дивизия преминават Стара планина през Кадъбоазкия и Светиниколския проход. На 24 юни е завладян Княжевац. Също на 24 юни части от Пета армия разбиват сръбската Дунавска дивизия при връх Китка и заплашват да се спуснат в долината на Пчиня към Скопие. Българското настъпление спира преди това, поради румънската заплаха от север и необходимостта от подкрепления срещу гърците в поречието на Струма.