Заключителна фаза на войната

Опити за примирие. Промени в оперативните планове

Румънското нахлуване през Дунав заставя кабинета Радославов да търси примирие със сърби и гърци. Български пратеници са допуснати в Ниш на 8 юли, но съюзниците отказват да преговарят с тях. Четири дни по-рано в Скопие Пашич и Венизелос се договарят да продължат бойните действия, докато България се съгласи на прелиминарен мирен договор, който ще осигури допълнителни териториални придобивки на съюзниците в Македония. В очакване, че българските войски ще се оттеглят на север, за да бранят София от румънците, генералните щабове на сръбската и гръцката армия се договарят за общо настъпление към Царево село и Горна Джумая.

Боеве на българо-сръбския фронт

На 4 юли Трета сръбска армия настъпва към Царево село, но е спряна пред Калиманци и Голак планина. Калиманското сражение завършва с победа на българите. В боя за връх Голеш е разбита и офанзивата на Първа сръбска армия в направление към Кюстендил. Опитите за настъпление от българска страна, като операциите на Трънския отряд между 6 и 14 юли към Власина и Враня, също са безуспешни. Изтеглянето на Първа армия в началото на юли позволява на сръбската Тимошка групировка да окупира заедно с румънците цяла Северозападна България без град Видин, който е обсаден от 12 до 18 юли.

Битка при Кресна

След завземането на Струмица, Рупелския пролом и Драма в последните дни на юни, гръцките войски се прегрупират и на 5 юли подновяват настъплението си в направления към Царево село и Горна Джумая. През следващите дни те изтласкват ариергардните български части от Малешевската планина, овладяват долината на Места, Кресненския пролом и Предела.

Въпреки поканата на румънското правителство за мирна конференция в Букурещ, на която българите откликват, гръцкият крал Константин I не спира настъплението. На 13 юли гърците завземат Симитли На 14 юли гръцката флота стоварва десант в Дедеагач. Българските военни и цивилни власти се изтеглят от Западна Тракия непосредствено преди това.

На 14 – 15 юли българите започват Кресненската операция. Те нанасят удари по гръцките флангове при Беяз тепе и Мехомия и заплашват с обкръжение противника, проникнал на север от Кресна. Гръцкото командване организира контраудари в застрашените направления, но въпреки това Константин I иска спиране на бойните действия. Примирието е договорено в Букурещ и влиза в сила на 18 юли.