България преди войната

Сключването на Версайската система от мирни договори (1919 г.), която фиксира края на Първата световна война, прехвърляйки цялата вина само върху победените, поставя началото на пътя към Втората световна война. Териториално и икономически ограбени, национално унизени и лишени от собствена армия, победените държави стават гнездо на един неизбежен реваншизъм.

Идеята за ревизия на мирните договори се предвожда от Германия, особено след като през 1933 г. Хитлер идва на власт. Далновидните политици си дават сметка, че избухването на войната е въпрос на време. Инициативата на фашистките държави не се посреща с решителност от страна на Англия и Франция. Що се отнася до СССР, Москва никога не се примирява със загубените след Първата световна война територии и също се ориентира към ревизия.

В тази сложна обстановка за България няма друга алтернатива освен да поддържа своя неутралитет и необвързаност. В началото на 30-те години неутралитетът дава своите първи плодове с премахването на репарационните задължения.

След като се допуска въоръжаването на Германия, не закъснява и “пробивът” за България. На 31 юли 1938 г. България подписва със страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни. От този момент външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.


След като се допуска въоръжаването на Германия, не закъснява и “пробивът” за България. На 31 юли 1938 г. България подписва със страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни. От този момент външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.