Начало на бойните действия 1915



На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии – Първа и Втора. Първа армия трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия– да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите. Но след разгрома на съюзниците при Криволак, по немска заповед, настъплението е спряно, тъй като Гърция все още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром, и те получават възможност да създадат нов фронт в Гърция, което и правят след присъединяване на Гърция към страните от Антантата.

На 14 октомври – 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът „Императрица Мария“, броненосците „Евстафий“, „Йоан Златоуст“ и „Св. Пантелеймон“, крайцерите „Памят Меркурия“ и „Кагул“, подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда. Взети са мерки срещу възможен руски десант в околностите на Варна – бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна. На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция „България“, намираща се във Варненското езеро. Още преди това от там успешно са атакувани противниковите съдове и части базирани в Кюстенджа.