Северен фронт

За разлика от Западния фронт, където българите минават в настъпление, на Северния фронт усилените боеве продължават, като генерал Лешанин и командваната от него сръбска Тимошка армия напредват към Видин, а българските погранични части скоро започват да отстъпват назад към видинската крепост. Съотношението на силите не е равностойно, сърбите наброяват 22 000, а всички 15 000 български защитници са опълченци, запасни и доброволци, няма нито един редовен войник.

На 4 ноември командващият Северният фронт – капитан Атанас Узунов – нарежда на малък летящ отряд, командван от поручиците Атанас Петров и Янко Драганов, да прекоси река Тимок при Брегово и от там да настъпи към Зайчар с цел да облекчи защитниците на Кула. В резултат, четири сръбски роти са разбити и около 100 бойци пленени, но в същото време Летящият отряд на капитан Георги Тодоров е разбит при Кула и българите се оттеглят към Видин.

Настъплението към Белоградчик не е така успешно за сърбите. В боя на подстъпите на града на 6 ноември техният XIV полк II призив е разгромен от доброволците, предвождани от поручик Панайот Дворянов. Българите все още се страхуват да изтеглят всички отряди от Южна България, тъй като Османската империя още представлява заплаха.