България като неутрална страна по време на войната

Дипломация, насочена към ревизия на Ньойския договор

През 1938 година настъпват съдбоносни за европейския мир събития. На 30 септември 1938 година е подписано Мюнхенско споразумение, с което под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъсне Судетската област, в която преобладава германско население.

Цар Борис III взема пряко участие в преговорите, като изиграва ролята на куриер между Лондон и Берлин. Неговото участие в подготовката на договора показва, че българската дипломация ще продължи да търси мирна ревизия на Ньойския договор.

Крайовска спогодба

След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия договор.

През пролетта на 1939 година министър-председателят Георги Кьосеиванов издава и разпространява до българските дипломатически представители секретна директива под №19, в която степенува българските искания: Южна Добруджа – до границите, определени от Берлинския конгрес; Беломорска Тракия – в границите, определени от Букурещкия договор (1913 г.) и евентуално предадените на Югославия с Ньойския договор Западни покрайнини. Целта на Георги Кьосеиванов е да се неутрализират Турция и Югославия и по този начин да се окаже натиск върху Балканския пакт по оста Атина-Букурещ.

23 август 1939 година СССР и Германия сключват Пакта Рибентроп-Молотов. Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до избухването на Втората световна война.

За българската дипломация става ясно, че ще може да продължи своята политика на неутралитет, само ако войната не достигне българските граници.

Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация за преговори. На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България.

Натиск за включване във войната

На 27 септември 1940 г. в Берлин се подписва Тристранен пакт между Германия, Япония и Италия. Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и до известна степен поделя света на сфери на влияние.

На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. На същия ден в Рим Мусолини заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу Гърция.

След горчивите уроци на предишните войни страната избира да протака и отлага обвързването до последния възможен момент.

СССР също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. На 12 и 13 ноември 1940 година съветският външен министър Вячеслав Молотов посещава Берлин, за да получи съгласието на Хитлер СССР да предостави на България гаранции, подобни на тези, които Германия предоставя на Румъния.

В София пристига главният секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ и признаване на интересите на двете страни в Черноморския басейн. Предложението на Соболев и неговата мисия в страната се придружават от шумна кампания на комунистическата партия, която събира подписки в подкрепа на съветското предложение. Но правителството се опасява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата. По този начин първата офанзива за присъединяването на България към воюващите завършва с неуспех.