България на страната на Тристранния пакт


Целта е възстановяване на демокрацията и недопускане на евентуално обвързване с Хитлеристка Германия. През януари 1941 г. БЗНС организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. През февруари 1941 г. заговорът е разкрит. Като цяло в началото на 1941 година обстановката на полуострова се променя. В Пакта се включват Румъния и Унгария. След началото на Итало-гръцката война Гърция месеци наред оказва упорита съпротива на италианските дивизии в Албания. Естествен път за това е България, което налага включването на страната в Тристранния пакт. В пореден опит за печелене на време управляващите в София настояват в него едновременно да влезе и Югославия. Основният им мотив е, че на границата с България гърците са изградили укрепената линия „Метаксас“, докато границата между Гърция и Югославия не е укрепена и оттам нападението ще бъде по-лесно. Едва след като в Белград потвърждават готовността си да се включат в Пакта и изхождайки от факта, че в Румъния е разположена германска армия, която няма дълго да чака България за коридор към Гърция, правителството решава да влезе в Пакта. На 1 март 1941 година във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, като на България се обещава излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица. На този етап териториите на Егейска Македония западно от р. Струма, вкл. и Солун Хитлер обещава за излаз на Бяло море на ЮгославияВеднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната. На 2 март 1941 г. Народното събрание е свикано на извънредна сесия. Откривайки я председателят на НС Логофетов в своята реч подчертава значението на немско-руският съюзен договор за включването на България в пакта: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония, без да нарушаваме традиционното си искрено приятелство с руския народ, приятел на силите на Оста.

На 25 март 1941 г. и Кралство Югославия също подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така застава на страната на Оста Рим-Берлин. Два дни по-късно обаче, на 27 март 1941 г. в Белград избухват безредици организирани от група просъюзнически настроени офицери и политици, свързани с британските тайни служби, които извършват държавен преврат. По този начин държавата фактически остава извън Тройния съюз.

При тези обстоятелства Германия променя плановете си и започва война на 6 април, едновременно срещу Гърция и срещу Югославия. Тя е подкрепена от Италия и Унгария, но не успява да си осигури военното участие на България. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутрална Турция, откъдето са постъпили разузнавателни данни, че Анкара се готви да се намеси във войната на страната на Съюзниците.

Междувременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция и Югославия Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии там, в които живеят албанци. България също е реагирала с иницииране създаването на Български акционни комитети във Вардарска Македония, които се опитват да вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. Цар Борис иска спешна среща с Хитлер, която се състои на 18 април. В резултат е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар, макар Цар Борис III да настоява да получи по „историко-емоционални причини“ и части западно от тази зона (Охрид). Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за Централна и Западна Егейска Македония. Все пак българите там създават по-късно своя автономистка организация – Охрана.

Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април в Гърция и то без да се налага да води активни бойни действия. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. Тя е в отговор на политиката на генерал Йоанис Метаксас, чиито диктаторски режим през 1936 г. забранява употребата на български език не само на публични места, но и като домашен. В резултат българската държава налага политика на жестоки репресии над местното гръцко население, затваряйки гръцки училищa и забранявайки изучаването на гръцки език.Гръцките кметове, учители и други официални лица са депортирани или избити. Междувременно, започва заселване на тези територии с напусналото ги след Първата световна война българско население, както и с нови заселници от Старите земи.

Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско, германците изискват от България да дислоцира войски във вътрешността на Сърбия.

След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва поредната си военна кампания – срещу СССР. Два дни след германското нахлуване Англия и Съединените щати обявяват, че ще подкрепят Русия. Цар Борис III не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи - ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма.

Веднага след започването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти направлявани от Коминтерна започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което дава отражение върху размаха и целите на движението. Така че правителството няма големи затруднения с ограничаване и противодействие на съпротивата, особено в началния период от разгръщането ѝ. Комунистите си дават сметка, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие с други опозиционни групи.

Като основен опозиционен поток се очертава т.нар. Те не признават въоръжената форма на съпротива и затова отказват да се включват в комбинации с комунистите. Тези партии са обвързани с традиционните ценности на конституционализма и западната демокрация, затова те смятат, че спасението на страната е в установяването на тесни връзки със САЩ и Англия. Със своите радикални и авторитарни възгледи те са склонни към евентуално сътрудничество с комунистите.Така на 13 декември 1941 г. българският парламент под натиска на Оста приема декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания.

Включването на България във войната променя рязко вътрешнополитическата обстановка. Засилва се изпълнителната власт. Засилват се мерките против свободата на словото и печата, ограничават се правата на кореспонденция, сдружавания и събрания. На 21 януари 1941 година влиза в сила Законът за защита на нацията .На базата на ЗЗН през август 1942 година се създава Комисарство по еврейските въпроси начело с убедения привърженик на хитлеристките възгледи Александър Белев. Правителството е принудено да приеме това, но само за евреи от “новите” земи, които немците настояват, че нямат статут на български граждани. През март 1943 година са депортирани 11 480 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. В резултат правителството не допуска други депортации и всичките евреи в предвоенните граници са спасени.

За разлика от острата реакция на българското общество срещу антиевреиските заплахи, по-скоро с одобрение се посреща решението на правителството в 1942 г. с което са разтурени и забранени към 20 тайни и небългарски структури – масонските ложи, ротарианците, ционистките организации, пен-клуб и т.н.[11] Тези структури са поставени извън закона отново след края на войната.

Междувременно все повече се засилва борбата на комунистите против правителството. Радиостанция “Христо Ботев” излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложение на комунистите за създаване на широк обществен фронт против правителството. В тази програма се настоява България да не участва пряко във военните действия, да се отзоват българските войски от съседните държави, да се скъса съюза с Оста и страната да се присъедини към антихитлеристката коалиция. В областта на вътрешната политика се обещава възстановяване на Търновската конституция и предвидените от нея права и свободи. Тъй като инициативата произхожда от комунистите, останалата част от опозицията отхвърля тяхното предложение. През февруари 1943 година, след като съветската армия разбива войските на Вермахта при Сталинград, започва постепенно прелом в хода на военните действия. Кризата се задълбочава от смъртта на цар Борис III през август 1943 г., който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 г. е обявена окончателно и капитулацията на Италия. Това усложнява положението на България като германски съюзник.

Тъй като престолонаследникът Симеон II е малолетен, се избира регентство в състав Богдан Филов, генерал Никола Михов и принц Кирил, брат на починалия цар, с което се нарушава конституцията, тъй като роднини на монарха нямат право да бъдат регенти. Новото правителство е притиснато от активизираната дейност на въоръжената опозиция. В отговор правителството създава жандармерия за борба с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. Така конфликтът между партизани и правителство все повече се задълбочава, вместо да затихне Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи в масови акции срещу партизаните. Едновременно с вътрешните проблеми, все повече се засилва натискът от Москва. На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с Германия.


Навлизане на българските войски във Вардарска Македония през април 1941 гл